.

„Шофьор на такси“ – шедьовърът без нито един „Оскар“

Звездата на Де Ниро тъкмо е изгряла и филмът започва с надпис "Robert De Niro in..."

Онзи ден си преговорих „Шофьор на такси“ (1976). Хареса ми дори повече, отколкото при последното гледане, което бе преди поне 15 години. Робърт де Ниро е точно в Христовата възраст, но от гледната точка на 2019 г. си е направо момченце. Звездата му изгрява буквално по време на снимките, защото получава „Оскар“ за втората част на „Кръстникът“ (1974), и продуцентите започват да се кахърят, че ще поиска значително увеличение на хонорара, а бюджетът на филма е ограничен.

Робърт де Ниро обаче се проявява като истински джентълмен от Манхатън и не оспорва сключения вече договор за 35 000 долара. Вероятно една от причините да не спечели златната статуетка е, че предишната награда е дошла твърде скоро. За втория си „Оскар“ мъжкарят ще трябва да изчака до 1981 г., когато „Разяреният бик“ получава осем номинации за престижната награда.

През 1977 г. от същата церемония без „Оскар“ си тръгва и Силвестър Сталоун, номиниран за „Роки“. Наградата за най-добър актьор в главна роля отива при Питър Финч („Телевизионна мрежа“). Сега ще кажете: кой беше този? Актьор, който вероятно нямаше да получи това признание, ако не беше починал броени дни преди обявяването на номинациите. Това със сигурност е оказало влияние върху гласуващите и Питър Финч става първият актьор, получил „Оскар“ посмъртно. Съдба!

Вероятно никой не се изненадва, че Джоди Фостър също няма статуетка за второстепенната си роля в „Шофьор на такси“. Номинирана е, но кой би дал „Оскар“ на 12-годишно момиче, което играе ролята на... 12-годишна проститутка (заради крехката й възраст в някои от сцените неин дубльор е 19-годишната й сестра). Кой да предположи, че това е бъдеща звезда на голямото кино. Наградата отива при Беатрис Страйт („Телевизионна мрежа“). Не се сещате коя е, както не си спомняте ясно и останалите номинирани в категорията: Джейн Александър, Лий Грант и Пайпър Лори.

Шофьор на такси“ не печели нито една от четирите си номинации. В онази пролетна вечер на 1977 г. урожаят отива при „Цялото президентско войнство“ и „Телевизионна мрежа“ (по 4 статуетки), и „Роки“ (3).

Добрата новина е, че филмът получава своето голямо признание в Кан, където му връчват „Златната палма“.

Ако го гледате, обърнете внимание на сцената с телефонния разговор, когато Робърт де Ниро (в ролята на психично нестабилен ветеран от Виетнам, страдащ от безсъние) се опитва безуспешно да си уреди още една среща с красивата Сибил Шепърд. Самият режисьор Мартин Скорсезе признава, че движението на камерата към дългия, празен коридор, символизиращ самотата и безпътицата на главния герой, е най-важният кадър във филма. Гениален!

И за финал - онзи прочут монолог, в който де Ниро казва "You Talking To Me?", е импровизация на актьора. По сценарий е трябвало само да гледа в огледалото.