„Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход” е с три номинации за „Оскар” – най-добра оригинална музика, звук и звукови ефекти. Печели статуетката за звукови ефекти.
Шон Конъри е номиниран за „Златен глобус” за най-добра поддържаща роля.
Повечето униформи, носени от нацистите в сцената с изгарянето на книгите, са автентични, а не костюми.
Харисън Форд има белег на брадичката от автомобилна катастрофа, когато е бил 20-годишен. Във филма Индиана Джоунс обяснява, че белегът е от камшик.
2000 плъха са били отгледани специално за продукцията.
При снимките на сцената с цепелина Шон Конъри и Харисън Форд са без панталони, защото в студиото е било много горещо.
Храмът от края на филма наистина съществува, но не се намира в Александрета, а в Петра, Йордания.
Според Спилбърг това е най-добрият филм от първите три ленти за Индиана Джоунс.
По време на снимките във Венеция екипът е имал пълен контрол върху Канале Гранде за 6 часа.
Четирите коня от финалната сцена са били предоставени лично от йорданския крал Хюсеин.
Сцената с танка е заснета за 10 дни вместо за планираните два. Танкът е реплика на модела Mark VIII, от който по време на Първата световна война са произведени само 107 броя.
По време на снимките са използвани два лъва.
Със своите 127 минути това е най-дългият филм за Индиана Джоунс.
Шон Конъри играе бащата на Харисън Форд, но в реалния живот е само с 12 години по-възрастен от него.
Несъответствия
Индиана Джоунс отива в Берлин през 1938 г. и няма как да види изгаряне на книги от нацистите, защото това се е случвало през 1933 г. През 1938 г. всички неудобни за режима книги отдавна са били конфискувани и унищожени.
В една от сцените униформена жена издава заповеди към група мъже. През 30-те години в немската армия, както и в СС, няма жени на ръководни позиции.
Камионът, по който Хенри Джоунс стреля, е Citroën Type 23. Неговото производство започва едва в края на 1940-те години.
В една от сцените Индиана Джоунс кара мотор Dnepr MT-11, произведен в края на 80-те години.
Във филма, т.е. през 1938 г., се използва автомат MP-40, който е създаден през 1940 г.
За сцените в САЩ през 1912 г. се използва Ford Model T от 1914 г.
