Понякога опаковката може да подвежда. Последният филм на Клинт Ийстуд е спряган за един от големите фаворити за наградите “Оскар”. Заради патриотизма, заради истинската история, по която е направен и заради искрено американската история, която би докоснала всеки гражданин на САЩ дълбоко в душата. Вероятно затова и ние не разбираме докрай вълнението на публиката, търговския успех в киносалоните отвъд Океана или липсата на многопластовост в един привидно банален сюжет. Но киното е голямо, защото понякога служи на по-високи цели – различни от тези на изкуството.
Обективно
“Американски снайпер” разказва историята на едно обикновено американско момче – Крис Кайл (в ролята Брадли Купър), което попада в специалните части “Тюлени” на американския Военноморски флот. Той отива на война в Ирак през 2003 година. Отива на война, за да защити родината си срещу проявите на световния тероризъм и се оказва най-добрият снайперист в историята на американската армия – 160 точни удара в рамките на четири специални мисии в Ирак. Сценарият за филма е създаден по автобиографичната книга на Крис Кайл и разказва за героизма, предизвикателствата пред съвременния войник в един свят, където войната е до нас и същевременно сякаш я няма. Разказва и за човека – онзи обикновен човек, който изправен пред величавостта на дълга към родината, трябва да намери вътрешните сили в себе си да издържи, да продължи и да понесе бремето на дълга.
Субективно
Брадли Купър е изключително талантлив актьор, за чието изпълнение таим в себе си само възхищение. Той е наддал близо 15 килограма мускулна маса, за да пресъздаде автентично образа на професионалния “тюлен” Кайл. Това, което озадачава неамериканския зрител в тези 132 минути епопея на забравените, е твърде силното желание на Клинт Ийстуд да направи велик филм с твърде прозаично посредствения резултат на всички други обстоятелства във филма. Сиена Милър например, в ролята на съпругата на героя, е с капацитет на ролята си като за теленовела. И това не е всичко – разказът за живота на едно момче от село, което не искаше да бъде герой, но стана такъв, е банален – и всъщност доста рисков жанр. Досегашният търговски фурор на “Американски снайпер” потвърждава убеждението ни, че тук не говорим за изкуство, а за чист опиум за масите.
И в този смисъл, вярваме, че “Американски снайпер” ще заслужи съдбата си в тазгодишните награди “Оскар”.
