Въпреки участието си във филми като "Последният крал на Шотландия", "Възходът на планетата на маймуните", "Иконом на седем президента", "Линкълн", "Интерстелар", "Най-жестоката година" и др., Селма е филмът, заради който феновете на киното по света се потрудиха да научат името на Дейвид Ойелоуо. С помощта на Брад Пит...
Британският актьор заслужава да носи титлата "носител на "Оскар" пред трудната си фамилия, но така и не получи почетната "номиниран за "Оскар", която щеше да му осигури шанса. Ойелоуо е успял не да пресъздаде, а сякаш да се превърне в Мартин Лутър Кинг-младши. В човека, който не е само активист, не е само вдъхновител, не е супергерой, но супергеройски са делата и душата му. И докато всеки актьор без съмнение може да изиграе делата, малко са онези, които успяват правдиво да изиграят душата.
Историята
1965г. Актът за гражданските права в САЩ съществува от близо година. Дискриминацията на база на расата, цвета на кожата, религията, пола или произхода вече е престъпление. С расовата сегрегация в училищата, на работното място и в обществените заведения е свършено. Мартин Лутър Кинг вече е получил своята Нобелова награда за мир, но мирът е само на хартия.
"Селма" представя събитията предхождащи и съпътстващи мирните маршове от малкото градче Селма в Алабама до столицата на щата - Монтгомъри, които целят да превърнат правото на афро-американците да гласуват от "гарантирано от закона" в ДЕЙСТВИТЕЛНО, наистина и завинаги.
Мирът се гърчи под ударите на палките, под копитата на конете от щатската полиция. Противникът е силен, жесток, сълзотворен, смъртоносен. Не е лесно да си на страната на мира, но лесното е противно, ако означава да си срещу него.
Освен в категорията за "Най-добър филм", "Селма" се бори за "Оскар" и в категорията за Най-добра оригинална песен - "Glory" на Джон Леджънд и Common.
