Когато излязоха номинациите за тазгодишните Оскари, сензационно прозвуча, че новият филм на Алехандро Иняриту беше включен в девет от категориите. Сензационно за българската публика специално, защото този нов филм премина мимоходом през един кинофестивал през миналата есен и малцина успяха да го видят. Всъщност, Иняриту е от онези съвременни режисьори, за чиито продукции хората чакат и гласуват кредит на доверие на сляпо - заради високото качество на всичко. Заради истинското кино. Заради специалното усещане, че гледаш изкуство, в ерата на попкултурния ерзац.
Филмът, на който 51-годишният мексиканец есъсценарист и режисьор, проследява забързаните премеждият на актьора Риган Томсън (изигран блестящо от Майкъл Кийтън) - бившата звезда на кух откъм съдържание супергеройски образ, който се опитва да остане по интересен начин в историята на Бродуейската сцена. С участието още на Едуард Нортън, Ема Стоун и Наоми Уотс, "Бърдмен" не случайно беше отбелязан като един от най-увлекателните и арт филми на годината от много критици, за който Иняриту и неговите сътрудници спечелиха "Златен глобус" за най-добър сценарий заслужено.
Интересното при "Бърдмен", освен самата история във филма и кинематографията му е, че Иняриту спира да разчита на запазените си успешни марки в своите филми досега - музиката не е от композитора Густаво Сантаолала, а от Алесандро Санчес и действа като катализатор на действие с драматичния си барабанен дръм - като абсолютен антипод на използване на много малко музика, за запазване на реалистичността в предните четири ленти на Алехандро. Зад камерата не е Родриго Прието, а носителят на "Оскар" от миналата година за заснемането на "Гравитация" оператор Еманюел Любецки, който сякаш е заснел "Бърдмен" с дузина "one shot" сцени. Липсва участието на актьора Гаел Гарсия Бернал, като в главната роля виждаме завърналия се към киното Майкъл Кийтън, който изглежда доста поостарял от образа си на онзи Батман на Тим Бъртън, който никога няма да може да забравим.
Липсват и характерните трагични събития (злополука, смърт), които обединява различните герои, а и ги няма героите, които често се опитват да изкупят престъпления в миналото, нито пък тези, които често съчувстват и са податливи на грешки, или пък са престъпници и участват в незаконни дейности; няма го тоталното и често фокусиране върху темата за човешките връзки, преплетеност и взаимосвързаност, както и използването на комплексни припокриващи се сюжетни линии, които могат да се простират из цели градове или дори континенти - в "Бърдмен" цялото действие се развива лутащо из мрачните коридори на бродуейския театър "Сейнт Джеймс"; истории, често разказвани в нелинейна структура вече явно също не са предпочитани от Иняриту, защото действието в "Бърдмен" върви гладко (но не и предвидимо) и камерата не изпуска главните действащи лица от поглед, следвайки ги плътно.
Но за да стигне до признанието на Академията с "Бърдмен", Алехандро първо попада в капана на кино магията. И даже знаем как - прекосявайки Атлантическия океан на товарни кораби, когато е на възраст между 17 и 19 години, Иняриту опознава Европа и Африка. Самият той отбелязва, че тези му ранни пътувания като младеж са имали голямо влияние върху него като режисьор. И мизансценът в петте му филма досега често е бил вдъхновен от местата, които той е посетил по време на този период.
Иняриту се спира на дългометражната форма на филми като творчески избор, след като създава музикални произведения за няколко мексикански филма през 1980 г. Той се учи как да прави кино и живее за известно време в САЩ, преди да започне да работи с писателя Гийермо Ариага, който става сценарист на три от най-известните му произведения - "Кучката любов" (филм от 2000 г. за задълбочена драма на мъката и живота в Мексико сити), "21 грама" и "Вавилон". "Кучката любов" носи на режисьора престижни отличия като Награда на журито на фестивала в Кан и награда на БАФТА за "Най-добър чуждоезичен филм".
Иняриту продължа сътрудничеството си с Ариага върху следващите си два филма, които в крайна сметка завършват неговата "Трилогия за смъртта". Теми на взаимосвързаността между хората и човешката трагедия и страдание отново се появяват в работата му "21 грама" (2003 г.), който влиза в конкурсната програма на фестивала във Венеция и в който участва звездното трио Наоми Уотс, Бенисио дел Торо и Шон Пен.
"Вавилон" пък представя една история с множество пресичащи се обстоятелства, забърквайки смело героите на Кейт Бланшет, Брад Пит, Андриана Бараза и Ринко Кикучи, представяйки четири истории, свързани заради трагичен изстрел на една ловна пушка някъде в Мароко, така че филмът да получи седем номинации за "Оскар", които включват най-добър филм и най-добър режисьор. Както и награда за "Най-добър режисьор" на фестивала в Кан и "Златен глобус" за "Най-добър филм".
Друг забележителен момент в кино кариера му е да режисира и участва в написването на драмата от 2010 г. "Бютифул", която се фокусира върху самотен баща на две деца (изигран от Хавиер Бардем), който се забърква в различни нелегални афери и установява, че умира от рак на простата - отново ставаме свидетели на любимата на Алехандро тема за смъртта.
