Нямах изненади на последните награди „Оскар”. Да прогнозираш Оскарите тази година не беше трудна задача. По-скоро очаквах по-силни женски роли и по-вълнуваща конкуренция при дамите. Мисля, че на Джулиан Мур не й е било много нервно по време на церемонията... Въпреки че Марион Котияр е убийствено добра в „Два дни, една нощ”, американската Академия винаги е предпочитала да награждава актьори и актриси, чиито герои се борят с непреодолима болест или недъг – физически или ментален...
Силно се надявах именно „Бърдмен” да е големият филм на годината. Така и не успях да разбера големия възторг около филма „Юношество”. Да, наистина е впечатляващо, че е сниман цели 12 години, да, наистина е покъртително да наблюдаваш Съзряването и Остаряването и то да е съвсем наистина, но това съвсем не ми стига, за да ме грабне един филм за гърлото... Разбирам усилието на Линклейтър да издигне поетиката на рутината, но го разбирам рационално, не емоционално и заради това, може би, и този филм не ме развълнува. Както и актьорските постижения във филма... не бяха като да изпаднеш във възторг... В този смисъл, според мен, Оскарът за Патриша Аркет за поддържаща женска роля беше достатъчно внимание. „Юношество” спечели само един Оскар от шест номинации и по скромното ми мнение – напълно достатъчно. Пък и нали отнесе БАФТА и за филм и за режисура?
За мен Алехандро Гонзалес Иняриту е изумителен режисьор! При него има една изключителна прецизност, дълбочина и оригиналност, когато избира своята Тема. И освен това е лишен от всякаква баналност и дежа вю, разказва ти историята от ъгъл, зад който не си се сещал да погледнеш! „Бърдмен” говори за толкова интимни, срамни и дори, разбиващи героиката, неизречими страхове у твореца, че ти като зрител изпитваш любопитство и неудобство едновременно да ги наблюдаваш! И как играят и същевременно не-играят актьорите му, и прословутият „one shot” , в който е заснет филма – абсолютно задължително беше да спечели! Уес Андерсън също е изумителен режисьор и „Гранд хотел Будапеща” е прекрасен филм, но (без да съм специалист) ми струва че, Академията винаги е предпочитала добре разказаната тъжна история, пред добре разказаната весела история.
Колкото до това, дали трябваше „Гранд хотел Будапеща” да спечели награда за най-добър оригинален сценарий вместо „Бърдмен” – може би, но не забравяйте, че за Оскарите гласуват много актьори, а "Бърдмен" е точно „тяхната тема”.
Мисля, че „Interstellar” определено беше филмът с най-добри визуални ефекти. Но след „Interstellar” Матю Маконахи трябва незабавно да напълнее и да се откаже от южняшкия акцент, защото това му е четвърти пореден филм да играе по „кости и мустак” и да е леко налудничав и рискува да разводни хубавото впечатление от „Dallas Вuyers Сlub” и „True Detective”.
Когато се появи превъплъщение като на Еди Редмейн в „Теория на всичко”, предполагам всички останали актьори трябва да са наясно, че са изтеглили „късата клечка” да направят най-силните си филми през същата година... Малко ми беше мъчно за Бенедикт Къмбърбач, че не взе нито БАФТА нито „Оскар” за играта си в „Игра на кодове”, но все пак в изпълнението му имаше една щипка преднамереност, в смисъла на – ето, вижте как играят наистина Големите! Докато при Еди Редмейн я имаше тоталната органика – ти не гледаш голямата игра на големия актьор, а просто – това е този човек, наистина! И ти като зрител просто го съпреживяваш.
Майкъл Кийтън игра феноменално под режисурата на Иняриту, но игра себе си, разказа себе си. За „Оскар” се счита , че трябва да има превъплъщение на актьора, и то да е в онази тотална органика, за която говорихме. Като Матю Маконъхи миналата година или Марион Котияр за „Живот в розово” и т.н . А Дж. К. Симънс беше безпощаден (и като герой и като игра) в „Камшичен удар”. Горещо препоръчвам този филм – толкова много барабани, толкова много шамари и толкова сурово търсене на таланта! Вижте на тези Оскари колко много темата за таланта присъстваше – таланта да си физик, да си математик, да си актьор, да си космонавт, да си барабанист, да си свръх надарен и самотата, която това ти носи...
От чуждоезичните номинирани филми успях засега да гледам само „Ида”. Чакам с нетърпение да гледам „Левитиан” и съм сигурна, че много ще ми хареса! Следя Звягинцев и макар да го наричат режисьорът без грам чувство за хумор, мисля че носи много от Тарковски – нещо непостижимо огромно и самотно, нещо като икона ...
